Едно интервю на Снежина Маринова
Срещам се със Симона в шарения й кабинет във Voice Academy, където цари подреден хаос от детски рисунки, хвърчащи листчета и котета свещници. Веднага се усеща динамичното ежедневие на Симона, тъй като нашият весел разговор често бива прекъснат от звънящи телефони и пиукащи звънци. Симона е един от действащите артист-изпълнителни във Voice Academy. Зад гърба си тя има множество участия, а на 9ти май от 20.00ч. в клуб Mixtape 5 очакваме самостоятелния й концерт-спектакъл озаглавен с категоричното заглавие „АЗ“.
Разкажи ни повече за твоя самостоятелен концерт.
Симона: Идеята за него дойде много отдавна, но напоследък започнах да мисля малко повече за него и нещата започнаха да се подреждат. Петя Данкова определно е човекът, който много ми помага в процеса. Тя наистина е най-близко до мен и винаги като седнем да правим нещо заедно се вдъхновяваме една от друга.
Каквo ще представлява твоят концерт?
Симона: Концертът ще бъде изцяло картини от моя живот. Музиката за мен е усещане и искам да представя на публиката коя съм аз, защото всъщност много малко от близките ми хора ме познават така, както Петя ме познава. Ще се разходим из цялата ми душа чрез музика и танци. Артистите са най-смелите хора на света за мен. С изкуството си разголват душата си и не ги е страх, че хората ще видят това, което чувстват в момента. Реших, че и аз ще съм смел артист и ще разкрия душата си в този концерт. Ще има много изненади!
Разбрах, че в концерта ти ще присъстват и част от твои текстове. От кога пишеш?
Симона: Пиша текстове от лятото може би. Имах нужда да изразя по някакъв начин онова, което чувствам и усещам от света и хората. Много бих искала това в последсвтие да се превърнат в текстове на мои песни.
Танците също имат много специално място в твоя концерт.
Симона: Да, аз от много малка се занимавам с танци. От както Таня Стоянова преподава във Voice Academy аз преоткрих любовта си към танците. Включила съм изключително много хореографии на прекрасната Таня в самостоятелния ми концерт-спектакъл. Таня ми помогна да се развия като танцьор и да стана на „ти“ с много различни стилове. Чрез танците открих и качествата си на педагог – когато Таня пътува за участия, аз поемам нейните уроци.
Разкажи ни с какво се занимаваш във Voice Academy?
Симона: Общо взето правя всичко. Занимавам се с админситративната част. Все пак, за да има песни и танци трябва да има и някой, който да се грижи да се случват те по някакъв начин. Освен, че се занимавам с администрация, също така пея и танцувам. Ако някой ме попита какво работя, аз не мога да дам конкретен отговор, защото на практика във Voice Academy живея, обучавам се, работя, и правя мнoго неща, които не мога да свържа в едно.
От Voice Academy започна животът ми. Септември 2009 отворихме врати официално, няма да забравя този ден. Аз започнах работа на 18 години и в движение трябваше да се уча и да разбирам какво точно включваше моята работа. Животът ми дава прекрасни хора, в които да се огледам и да разбера какво мога и как точно. Благодарна съм на Петя Димитрова, тогавашния Изпълнителен Директор на Voice Academy, за търпението и любовта, с които ме даряваше.
Как се случи да работиш във Voice Academy?
Симона: Моята приятелка и преподавател Петя Данкова се беше срещнала с прекрасния Георги Маринов и бяха решили да случват Voice Academy. И Петя ми каза, че има нужда от секретарка и дали искам аз да съм това.
Кой е най-хубавият ти спомен от Voice Academy?
Симона: Най-хубавият ми спомен от Voice Academy е вторият рожден ден на школата. Празнувахме го в паркинга срещу сегашната ни сграда. Беше много хубаво парти – всички пяхме в купом, беше много красиво. Чувствах се прекрасно в изпълненията си тогава. Много е трудно такива моменти да се опишат с думи. Чувствах се себе си на този рожден ден.
Тук няма не-готино парти, толкова искрени и приятни са всички хора. Изключително съм щастлива да идвам на работа. Във Voice Academy работи екип, на когото главната цел е да научи хората как да изразяват себе си, душата си и живота си чрез музиката.
А ти самата от кога се занимаваш с музика?
Симона: Не помня точно от колко години. Отидох на обмен във Франция и в автобуса пеехме много песни. Една съученичка, която ходеше на уроци при Петя, чу и видя любовта ми към музиката, и каза, че ще ме заведе и мен при Петя. Спомням се, че първата ми среща с Петя Данкова беше в квартал Надежда, в нейния апартамент. Петя тогава си купуваше телевизор и се наложи с моята съученичка да я изчакаме отпред пред блока.
Как протичаха първите ти уроци с Петя?
Симона: С помощта на много психотерапия, защото аз бях толкова стресирана от факта, че трябва да издавам звуци пред някого. В началото едвам си отварях устата в първите две минути на урока и не знам как сме правили песни, защото аз като чуех инструментала и започвах да рева. Психотерапия голяма беше.
Какво се надяваш да постигнеш в бъдеще?
Симона: За в бъдеще имам желание да обръщам повече внимание на кариерата си като певец и музикант. Бих искала да започна и сама да си пиша парчетата.
Симона избра да сподели с нас един от любимите си авторски текстове:
Тръгвам.
Ще погледам колите по пътя
Ще се скрия в косите
Вятъра ще отвее пясъка от очите
Припознавам се в мечтите,
А красотата бие в гърдите
Тук ме има, отшумявам
И когато изчезвам пак се появявам
Падам от небето и се вливам в морето
потъвам и плувам в света необятен
Мислиш ли, тук ли да остана
Или отново на пътя да застана,
с колите и заедно с мечтите.
Тръгвам.
И когато града заспи,
аз ще се събудя в сълзи
Как да стоя далеч от звездите,
когато там виждам дните
А те всички са зад мен
пред мен и просто сега!
С една мисъл търся смисъл,
усещам личен, няма как да е приличен, нашия момент.
Можем ли това, колко тъмнина, търся любовта
Тръгвам!