Едно интервю на Снежина Маринова
Трудно ми е да скрия цялата любов, адмирация и благодарност, която имам към Таня Стоянова, зад структурирано писателско благоприличие. Не, благодаря. Затова възнамерявам смело да прекрача всички структури и да заявя, че Таня промени живота ми. Спокойствието и търпението, с което Таня обгръща мен и другарите във Voice Academy, ни дава свободата и сигурността да бъдем себе си и устремено да се развиваме като танцьори. Кипя от благодарност към Таня, защото тя ми помогна да заобичам тялото си, да се свържа с него и да го предизвиквам. А, също така е толкова мила, прекрасна и добра, че беше сготвила кекс да ме почерпи специално за нашето интервю.
Как започна с танците?
Започнах да танцувам от втори клас. Предполагам, че всичко идва от баща ми, който се е занимавал непрофесионално с народни танци дълги години. Тоза започнах и аз да уча в читалището. В последствие корепетирора в читалището ме запозна с дъщеря си, която учеше в Националното Училище по Танцово Изкуство (НУТИ). Тя ме подготви за изпита. И всъщност никога не съм мислела да кандидатствам на друго място освен там.
Какво ти даде НУТИ?
НУТИ ми даде много, да не кажа всичко. 5 години прекарах там. Там създадох приятелства, на които и до ден днешен винаги мога да разчитам. Аз бях на общежитие и 5 години съм се прибирала само събота и неделя вкъщи при родителите ми в Петърч. От 13 годишна възраст съм излетяла от гнездото. И точно поради тази причина ми се наложи да порасна по-бързо. Трябваше да се науча да се справям сама.
На къде се насочи след завършването си?
В 12 клас мислех след като завърша да кандидатствам в НАТФИЗ. С моята най-добра приятелка бяхме започнали да ходим на подготвителни курсове – щяхме да бъдем първия випуск на танцов театър. Но една седмица преди изпита, моята приятелка ми се обади и ми каза, че тогавашната директорка на НУТИ Мариана Денева, която преподава балет в един турски спектакъл, Хюрем Султан, й е предложила да замине да работи в спектакъла в Турция. Моята приятелка съответно казала, че няма да замине без мен и ми предлагаше да дойда. Тогава и двете решихме, че това е нещото, което трябва да направим. Всичко се реши в един телефонен разговор.
И как започна приключението ти в Турция?
Всичко беше много странно и различно за мен специално. Тогава единственият език, с когото можех да контактувам нормално, беше българският. Английски знаех супер малко, да не говорим за турски или руски. Спектакълът беше интернационален, ние бяхме първите българи изобщо заминали в Турция да работят в спектакъл. Имаше руснаци, украинци, турци, кавказци, молдовци, англичани.
Успя ли бързо да се пригодиш към новото място?
Общо взето първият месец беше кошмарен за мен. Обстановката и нивото на танците бяха на много високо ниво. Излизаш от училище и виждаш закакво става въпрос в истинския живот. Най-голямата пречка обаче си беше езиковата бариера. Аз исках да се прибера, защото ми беше много тежко. Проведох един разговор със сестра ми по телефона. Тя ми каза, че трябва да удържа на натиска, че това е нещото, за което съм се борила толкова години. Насърчи ме да продължа да се развивам. Страшно съм й благодарна за думите, защото в крайна сметка реших да остана. И всъщност малко по малко се отпуснах с турския език. Когато имаш по-близък човек, с когото искаш не искаш трябва да контактуваш, по-лесно се учат думите и самия език.
Разкажи ни за кариерата си в Турция – спектаклите, турнетата, преживяванията …
Самата група се разпадна като се върнахме от Китай и аз отидох в Saltans of the Dance. Те подготвяха едномесечно турне за Канада. Това е другото място освен България и Турция, където бих отишла да живея. Чувствах се толкова спокойно, беше ми много хубаво там. И спектакълът беше на страхотно ниво. Подготвяха ме за солист на спектакъла, но аз приех работа в луксозен хотел във Фиде, където танцувах 7 месеца. В последствие се върнах в Saltans of the Dance, където имахме турне в Чехия и в България, което беше супер яко. Беше много забавно да танцувам пред наша публика. Междувременно един мой познат ме свърза с една от известни певици в Турция, която искаше да получава частни уроци. Тя щеше да изкарва нов албум и всъщност искаше да се занимава и с танци.В Турция Хюрем Султан беше най-големият и прекрасен спектакъл. Костюми, декори, абсолютно всичко беше на ниво. След като приключи Хюрем Султан повечето чужденци си заминаха, а част от нас остнахме в Истанбул. След това отидох в друг турски спектакъл, за когото се набираха хора да заминат на турне в Китай. Беше много интересно преживяване пътуването до Китай.
Имала си доста динамична кариера в Турция. А в крайна сметка как стана така че се върна в България?
Аз знаех, че излиза ново споразумение между България и Турция относно визите. Преди можеше без никакъв проблем три месеца да си в Турция без виза като турист и след това само да минеш границата и пак да се върнеш. Аз реших да се прибера до България за два три дни, защото нямаше да мога да се прибирам дълго време заради новия албум на певицата. На гранциата разбрах, че всъщност новото споразумение е влязло в сила. Оказа, че три месеца не можех да напускам България. Това беше причината да се върна в България. Винаги съм си мислела, че ще се върна рано или късно тук да си живея и работя, но не съм мислела, че ще е толкова скоро. На мен всички дрехи, целият ми живот беше там, всичко, абсолютно всичко.
Сподели с нас някоя драматична история от опита ти като танцьор.
На една репетиция за спектакъла Хюрем Султан по време на класиката разтегнах сухожилие. След това на един концерт, на който имаше всякакви скокове, жатета, шпагати във въздуха, на земята, навсякъде, изобщо не съобразих да пазя сухожилието си, докато минавам от женски в мъжки шпагат, следователно го разкъсах на 4 места на сцената. Чух как изпука. Беше много гадно. Възстановявах се няколко месеца след това. Тогава осъзнах, че моят живот като танцьор може да приключи за един миг.
Как се озова във Войс Академи?
Сестра ми е козметичка и една нейна клиентка, Ирена, й споменава къде работи и че си търсят преподавател по танци. Аз реших да се пробвам. Толкова много се притеснявах – никога през живота ми не съм имала интервю за работа или кастинг. Първо се срещнах с Петя Димитрова и после с Петя Данкова. То не беше интервю, а беше “Кога ще дойдеш за първия ти ден?”. Първият ми работен ден не знаех какво да очаквам. Никога не съм преподавала на непрофесионалисти. Не знах дали ще се справя като учител, но и двете Пети много ме надъхаха тогава.
Какво ти дава Voice Academy?
За мен до ден днешен е адски вълнуваща връзката ми с Voice Academy. Едно от нещата, които мнoго ме вдъхновяват е, че аз не се чувствам, че идвам на работа. Аз се чувствам, че си идвам в другия ми дом. Просто съм си вкъщи. Другото нещо, което е много важно за мен и го оценявам е, че винаги е имало граница между работа и лични отношения. Аз вече с всички в академията мога да каже, че имам много добри приятелски отношения. Мога да се доверя на всички за всичко. Но когато говорим за работа наистина говорим за работа. Особено с Петя Данкова. В часа по танци тя идва и знае, че каквото и да кажа съм права и не използва това, че ми е шеф, за да ми наложи нейното мнение. Това е страшно важно за мен, доверявам й се напълно. И аз така мога да творя изцяло, отпускам се и знам, че ще излезе добре.
Кой е любимият ти спомен от Voice Academy?
Мисля, че беше миналата година – пак бях в Турция на рождения ми ден. Колегите от школата ми изпратиха видео запис, на който ми пееха Happy Birthday. Толкова много се трогнах, изобщо не очаквах.
С какво най-много се гордееш в професионален план?
Гордея се с това, че излизам с учениците си на сцена. Виждам вече едни готови продукти. Учениците ми са на достатъчно добро ниво, така че да излезна с тях да танцувам и да не се чувствам странно от факта да се вижда коя е госпожата. Това ме кара да се чувствам много горда от себе си. Виждам вече, че мога да направя такъв готов продукт, което е супер готино.
А какви са ти плановете за бъдещето?
Страшно много искам да направя спектакъл. Мисля за това от много години. Тук във Voice Academy с мюзикалите вече виждам, че съм способна да направя подобно нещо. Особено с един такъв човек като Петя в моя близък кръг от хора, от когото съм сигурна, че ще получа много подкрепа.