от Снежана Бахчеванова
За това, че съм учител, преподавател, възпитател, даскал и човек 🙂
Добавете още, след като прочетете:
Учениците, с които животът и музиката ме срещат са ярки индивидуалности. Още при първата ни среща, дори те да са малко притеснени и развълнувани, проличава моделът на тяхното поведение. Той е провокиран от средата, в която живеят; от предишния им опит в общуването; от отношението им към себе си; от талантите, които притежават (дори тези, за които не подозират); от любовта им към изкуството.
Срещите ни са свързани с музиката, с възможността да се сдобият с музикална грамотност. Не подозират, че ученето на всеки език е нов поглед за красивото, полезното и забавното. Изкуството съществува и то е най-прекия и естествен път към себе си.
Учениците са различен тип идивидуалности и провокацията за тях е чрез музиката да преодолеят моделите от типа “изпей ми”, изсвири ми”, “кажи ми” и т.н.
Според мен тези изрази, използвани от учителя, ограничават възможността за себеизява, подтискат творческия талант и отнемат правото да се греши или да се справи отлично. Нека задачите звучат така: “изпей”, “изсвири”, кажи” и т.н. Нека ученикът работи над себе си и своето развитие.
Много често при грешка повечето ученици се извиняват. Защо? Защото не са направили вярно упражнението, което се изисква от тях. Създава се усещането, че грешката е провал и неуспех според чуждите очаквания. А упражненията са момент, в който ученикът се опитва да добие ново знание и умение именно чрез повторение, чрез пробване, чрез анализ, чрез имитация…
Всеки човек се ражда творец и има потенциал за себеизразяване. Изкуството е първата осъзната и целенасочена възможност за изразяване на чувство или състояние. Дете да нарисува картина и да я подари е израз на любов, на благодарност, на увереност и съпричастност към дадения човек. Дете да изпее песен е право на глас и заявяване на себе си. Детето да танцува е възможност чрез тялото то да се хареса, да чувства времето и себе си във времето.
Учителят, независимо от предмета на дейността, показва, учи, поправя, направлява, мотивира…
“Каквото каже учителят е добре да покаже.”
“Учителят дава пространство и време за изява на ученика.”
“Когато ученикът не може да отговори, учителят не мълчи и не го изчаква. Така няма да получи отговор в конфузното мълчание. Насочва и подсказва с допълнителни въпроси и примери.”
“Учителят, освен за знанията и уменията на ученика, се грижи и за неговото психическо и емоционално здраве.”
“Учителят говори на разбираем за ученика език, а по-сложните думи и определения се записват и четат на глас от ученика.”
Успех в дългия път на израстване в това да бъдем и хора и учители! Вярвайте в своите ученици, защото те са бъдещи велики хора. Кой знае!?